5 янв. 2013 г., 13:46

Философстване 

  Поэзия » Гражданская
357 0 0
Не мисля, че защото нямам време
не се оглеждам, Огледало, в теб!..
А затова, че Съвестта ми дреме
и търся щастието в своя джоб…
Аз знам, светът не се върти край мене,
а аз съм в тоз водовъртеж…
Като костилка съхне мойто семе —
и мечтите ми край мене тръгват пеш…
От болните амбиции големи;
от този шеметен необуздан стремеж;
нещата ни стоят недоградени
и мигат като светлинка от малка свещ… ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христо Славов Все права защищены

Предложения
: ??:??