5.01.2013 г., 13:46 ч.

Философстване 

  Поезия » Гражданска
305 0 0

Не мисля, че защото нямам време 

не се оглеждам, Огледало, в  теб!..

А затова, че Съвестта ми дреме 

и търся щастието  в своя джоб…

 

Аз знам,  светът не се  върти  край мене,

а аз съм в тоз водовъртеж…

Като костилка  съхне мойто семе —

и мечтите ми край мене  тръгват пеш…

 

От болните амбиции големи;

от този шеметен необуздан стремеж;

нещата ни стоят недоградени

и мигат като светлинка  от малка свещ…

 

Безперспективите на друго време 

сега болят  в душите  ни,  като артрит…

Отровата погълната - не дреме,

механизъма - отдавна е навит…

 

Сега аз виждам  същността нелепа 

във огледалото на   всеки свой другар…

Че  вярата ми сляпа не укрепва...

а дими, като  неугасена  жар!..

 

О, Самотата е  дълбоко в мене!

И тържествува тя  над дружба и любов…

Дорде с живота си се разбереме

 и над стария  си изградиме нов!

 

Не е туй  моята  последна песен!

Аз знам  Животът че не властва над Смъртта!...

Приемам го, от туй не съм потресен!...

Но тегля под хесапа си – черта!...

 

 

© Христо Славов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??