Jun 15, 2010, 3:49 PM

Фрагменти... 

  Poetry » Love
687 0 14

С устните рисуваше любов

по тялото ми, тъжно-охладняло.

А нощта ни, виж, нощта ни

все още толкова е бяла!

 

С ръцете си ме ваеше от трепет,

изпипваше най-верните посоки.

И търсеше във моите ръце да спреш,

но виж нощта ни – толкова е бяла още...

 

С очите си чертаеше пътека,

от теб до мен – по хладния сатен.

И всеки опит да ти кажа нещо

заглъхваше като последния рефрен...

 

Усещаше най-точните фрагменти

на тялото ми, непристойно-лудо.

И нека в този миг суетен времето ни стигне,

в очакване да се превърне... лудост.

© Нели All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??