С устните рисуваше любов
по тялото ми, тъжно-охладняло.
А нощта ни, виж, нощта ни
все още толкова е бяла!
С ръцете си ме ваеше от трепет,
изпипваше най-верните посоки.
И търсеше във моите ръце да спреш,
но виж нощта ни – толкова е бяла още...
С очите си чертаеше пътека,
от теб до мен – по хладния сатен.
И всеки опит да ти кажа нещо
заглъхваше като последния рефрен... ...