15 jun 2010, 15:49

Фрагменти... 

  Poesía » De amor
688 0 14

С устните рисуваше любов

по тялото ми, тъжно-охладняло.

А нощта ни, виж, нощта ни

все още толкова е бяла!

 

С ръцете си ме ваеше от трепет,

изпипваше най-верните посоки.

И търсеше във моите ръце да спреш,

но виж нощта ни – толкова е бяла още...

 

С очите си чертаеше пътека,

от теб до мен – по хладния сатен.

И всеки опит да ти кажа нещо

заглъхваше като последния рефрен...

 

Усещаше най-точните фрагменти

на тялото ми, непристойно-лудо.

И нека в този миг суетен времето ни стигне,

в очакване да се превърне... лудост.

© Нели Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??