Sep 9, 2009, 9:39 PM

Фрустрация 

  Poetry
1039 0 1
Вървя по пътищата на нощта,
а Тя наднича през очите ми и пита:
"Накъде така?"
Сам, опустошен, омърсен до болка,
крещя онемял.
Недостигнал, недокоснал, неосъществен -
как да отговоря!?
Когато истината е бръснач, разсичащ мисли и артерии,
но въпреки това
аз дишам.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Радостина Попова All rights reserved.

Random works
: ??:??