Фрустрация

9.09.2009 г., 21:39 ч.

Поезия

1049 0 1

Вървя по пътищата на нощта,
а Тя наднича през очите ми и пита:
"Накъде така?"
Сам, опустошен, омърсен до болка,
крещя онемял.
Недостигнал, недокоснал, неосъществен -
как да отговоря!?
Когато истината е бръснач, разсичащ мисли и артерии,
но въпреки това
аз дишам.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Фрустрация

Искате да прочетете повече?

Предложения