9 sept 2009, 21:39

Фрустрация 

  Poesía
952 0 1

Вървя по пътищата на нощта,

а Тя наднича през очите ми и пита:

"Накъде така?"

Сам, опустошен, омърсен до болка,

крещя онемял.

Недостигнал, недокоснал, неосъществен -

как да отговоря!?

Когато истината е бръснач, разсичащ мисли и артерии,

но въпреки това

аз дишам.

© Радостина Попова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??