Jan 13, 2010, 12:54 PM

Гаданията - робство за слепеца... 

  Poetry » Phylosophy
447 0 1

Небето няма похлупак,

щом има ред космически мечти човека,

дори най-заблуденият глупак

потъва нощем в сън, даряващ му утеха...


Когато светят във зениците желания,

нима те могат да търпят обхвати?

Нима са истински магичните гадания

и нужно е да вярваме във "свръхестествени похвати"?


***


В безбрежното пропукана е малка дупчица,

от нея Бог навеки бащински ни гледа,

а неговите ангели са нашите светулчици,

които озаряват пътя вечен: път-победа!

© Симона Гълъбова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • "Когато светят във зениците желания,
    нима те могат да търпят обхвати?"
    Така е - човешката душа не признава границите!
    Чудесно си го написала, Мони!
    Поздрави!
Random works
: ??:??