Гаданията - робство за слепеца... - стих: Философская от Monny (Симона Гълъбова)

13 янв. 2010 г., 12:54

Поэзия » Философская

445 0 1

Небето няма похлупак,

щом има ред космически мечти човека,

дори най-заблуденият глупак

потъва нощем в сън, даряващ му утеха...

Когато светят във зениците желания,

нима те могат да търпят обхвати?

Нима са истински магичните гадания

и нужно е да вярваме във "свръхестествени похвати"?

***

В безбрежното пропукана е малка дупчица,

от нея Бог навеки бащински ни гледа,

а неговите ангели са нашите светулчици,

които озаряват пътя вечен: път-победа!