Небето няма похлупак,
щом има ред космически мечти човека,
дори най-заблуденият глупак
потъва нощем в сън, даряващ му утеха...
Когато светят във зениците желания,
нима те могат да търпят обхвати?
Нима са истински магичните гадания
и нужно е да вярваме във "свръхестествени похвати"?
***
В безбрежното пропукана е малка дупчица,
от нея Бог навеки бащински ни гледа,
а неговите ангели са нашите светулчици,
които озаряват пътя вечен: път-победа!
© Симона Гълъбова Todos los derechos reservados
нима те могат да търпят обхвати?"
Така е - човешката душа не признава границите!
Чудесно си го написала, Мони!
Поздрави!