Гарван
Нощта бе паднала над света,
градът замрял е в сладък сън.
Един прозорец обаче още свети
и там аз стоя, скрита зад древните томове.
Призраци от миналото се съживяват пред мен
епоха след епоха, времето лети.
Ту пред мен е римлянинът строг,
или може би някой стар друид.
Кралица прекрасна, но и малко тъжна.
Виждам сълзите й, докато седи пред мен.
За кого ли са тези сълзи? ...