Гарван
Нощта бе паднала над света,
градът замрял е в сладък сън.
Един прозорец обаче още свети
и там аз стоя, скрита зад древните томове.
Призраци от миналото се съживяват пред мен
епоха след епоха, времето лети.
Ту пред мен е римлянинът строг,
или може би някой стар друид.
Кралица прекрасна, но и малко тъжна.
Виждам сълзите й, докато седи пред мен.
За кого ли са тези сълзи?
Чу се шум, почукване…
Не се повтори, така че бързо го забравих,
в книгите стари отново се върнах.
Попаднах на свитък стар, разкриващ
тъжния живот на един човек.
Невинен, но осъден на смърт
и пред мен са последните му слова,
сбогуване със света.
Чу се шум, почукване…
Станах и отидох до вратата – нямаше никой.
Навън бе само мрак и тишина.
Това е времето на духовете.
Върнах се в стаята, но се спрях на вратата.
На бюрото бе застанал гарван черен.
Не се страхувах, знаех за какво е дошъл.
Часовете бързо бяха се изнизали,
много скоро денят щеше да дойде,
време бе призраците да си отидат.
И аз ги виждах, бледи образи, тъжни и засмени.
За миг ме погледна, а после всичко изчезна.
Събудих се от шума навън, слънцето бе изгряло.
Дали всичко бе сън или действителност?
Бяха ли тук наистина или всичко бе в ума ми?
Черните пера на пода ми дадоха отговора.
Призраците бяха дошли, разкриха ми историите си
и си отидоха.
Но аз не тъжах, а просто тихо прошепнах:
“До следващата ни среща, приятели!”
© Диляна Неделчева Все права защищены