Oct 14, 2014, 4:17 PM  

Гибел 

  Poetry » Other
476 0 3

с коси-усойници

разпуснати по раменете

и роклята

захвърлена небрежно

върху стола

пред писалището

пристъпва тя

и пред вида

на вечната ѝ младост

коленичи Адът

по следите ѝ
разлива се пустиня

и костите си

не един щастливец

е заровил тук

не съществува

смъртен мъж

веднъж

плътта ѝ вкусил

и непоискал

да загине
 

 

© Александър All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??