May 7, 2010, 11:52 AM
Гледам те, за да те забравя...
Гледам те, за да те забравя...
Но очите ми...
Да ти ги дам ли?
Те търсят в тебе мене
и онова, което цял свят иска:
на пристан светлината на моряка
и лудото море на капитана.
Очите ми...
Те виждат тебе!
И в твойта обич мойто бреме.
Тъй скитнишки, обръщат се назаде
в измислен свят - мечтата на глупака
и звездност в мрака, невидяна...
© Александър Тодоров All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Само не си избождай очите...може скоро да видят нов свят.
-
Всъщност е успешен текстът ти. На трети прочит ми хареса даже повече.
"Но очите ми...
Да ти ги дам ли?" - тук можеш да вкараш и нещо по-внушително на мястото на това, прекалено лековато е поднесено.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
и онова, което цял свят иска:
на пристан светлината на моряка
и лудото море на капитана."
И доста често намират.