7.05.2010 г., 11:52 ч.
Гледам те, за да те забравя...
Гледам те, за да те забравя...
Но очите ми...
Да ти ги дам ли?
Те търсят в тебе мене
и онова, което цял свят иска:
на пристан светлината на моряка
и лудото море на капитана.
Очите ми...
Те виждат тебе!
И в твойта обич мойто бреме.
Тъй скитнишки, обръщат се назаде
в измислен свят - мечтата на глупака
и звездност в мрака, невидяна...
© Александър Тодоров Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Само не си избождай очите...може скоро да видят нов свят.
-
Всъщност е успешен текстът ти. На трети прочит ми хареса даже повече.
"Но очите ми...
Да ти ги дам ли?" - тук можеш да вкараш и нещо по-внушително на мястото на това, прекалено лековато е поднесено.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
и онова, което цял свят иска:
на пристан светлината на моряка
и лудото море на капитана."
И доста често намират.