Събори всичко в мен
и малката надежда за щастливи дни,
и малкото копнеж останал ми,
и малката искра любов замря...
вече не тупти.
На рафтовете на твоето съзнание вещите събират прах,
безброй мистични джунджурии,
хиляди антични вехтории -
сега и аз стоя сред тях.
Колко бързо след мен вратите тръшна,
от топлия ти предишен поглед лъха безразличие.
Когато заговориш, студенината ме прегръща, ...