Fontaine (Димитър Димчев)
172 1264
Feb 20, 2009, 9:17 PM

Горите плачат за въздишка 

  Poetry » Other
720 0 15

Горите съединени се изправяха пред вятъра,

с галоп го приближаваха и нямаше да спрат,

но болката притискаше... и спомниха, че някога

пречупвал  е болезнено той голата им плът.

 

Но този път се бореха без писъци и ревове,

изправени стояха в подредба като в хор,

ръцете си протягаха, извити като жлебове,

готови за защита и готови за  отпор.

 

И писнало им бе от вихри, дето са понасяли,

кората им в смола... сега не можеше да диша,

и клоните са вече само сухи и ръждясали,

а почвата под корените - киша.

© Димитър Димчев All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Не съм казал, че не ми харесва.Наротив,мисля, че метафорите са добри.
    Но след като в първите две строфи имаме редуване на дактилни и ,,мъжки,, клаузули, задължаващо е да се изравнява броя на гласните в стиховете.В третата строфа се редуват дактилни и ,,женски,,- тук е възможен компромис, но не и между стих 12-ти и 10-ти.Може 12-ти да е по-къс, ако е равен на всеки четвърти от другите строфи.
    Критиката ми няма за цел да те обезкуражи, а да те задължи и амбицира да пишеш по-добре.
    Желая ти успех!
  • колкото до Тома:
    нима силния вопъл и непременния здрав отпор ще притапят ураганът до бриз...едва ли!
  • Митко! Хареса ми може би много хора не разбират смисъла на твоя стих, но важното е, че ти си изразил себе си и знаеш какво искаш да кажеш поезията е точно това да изразиш чувствата и мислите си. ПОЗДРАВ!
  • Понякога сричките и обикновените пасквили не са от голямо значение и често биват отстъпили мястото си на първичния замисъл на поета ако щеш.
    На мен лично не ми правят впечатление чак такива ритмични размивки.
  • Ей,като 'земете да ги броите тия срички ама......
    Митко,няма за какво да съжаляваш!Лично за мен идеята е много по-важна...а в случая твоята е,както обичам да казвам..."много моя"
    Поздравче
  • Мите, на мен ми хареса! 6 ^^
  • Съжалявам че не ви хареса
  • Явно Тома не е забелязал...
    И първите две строфи не са еднакви - стихове -2 и 4 са по 14 срички,
    а 6 и 8 по 13.
  • на мен изключително много ми хареса! Поздрави, Митко!
  • Брилянтно!!!
  • Еее, поздрави, Митко!
  • Добре сине
  • Хм. Самото заглавие е странно и, на пръв поглед, лишено от всякакъв смисъл. Със съжаление читателят открива, че стихът не добавя никаква смислова стойност.

    Като структура до трета строфа е написано добре. За съжаление е толкова смислово ощетена - персонификация на дървета, които дружно се борят срещу вятъра? Се борят? С галоп го приближаваха (това вече е хипофикация)?

    Самата трета строфа е с необяснимо накъсана ритмика. И определено ощетено ползване на инак богатия български език. Да разбирам, че дърветата умират накрая, с тези сухи клони и тая киша. Голем отпор, нема що.

    Баща ни... прати специални поздрави на майка ни от мен.
  • "Дърветата умират прави." И горди! Поздрави!
  • Тая Гора да усмири болката и напролет ще се пробуди - светло зелена и уханна!Поздрави, Митко!
Random works
: ??:??