20.02.2009 г., 21:17 ч.
Горите плачат за въздишка
Горите съединени се изправяха пред вятъра,
с галоп го приближаваха и нямаше да спрат,
но болката притискаше... и спомниха, че някога
пречупвал е болезнено той голата им плът.
Но този път се бореха без писъци и ревове,
изправени стояха в подредба като в хор,
ръцете си протягаха, извити като жлебове,
готови за защита и готови за отпор.
И писнало им бе от вихри, дето са понасяли,
кората им в смола... сега не можеше да диша,
и клоните са вече само сухи и ръждясали,
а почвата под корените - киша.
© Димитър Димчев Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
колкото до Тома:
нима силния вопъл и непременния здрав отпор ще притапят ураганът до бриз...едва ли! -
Митко! Хареса ми може би много хора не разбират смисъла на твоя стих, но важното е, че ти си изразил себе си и знаеш какво искаш да кажеш поезията е точно това да изразиш чувствата и мислите си. ПОЗДРАВ!
-
Понякога сричките и обикновените пасквили не са от голямо значение и често биват отстъпили мястото си на първичния замисъл на поета ако щеш.
На мен лично не ми правят впечатление чак такива ритмични размивки. -
Ей,като 'земете да ги броите тия срички ама......
Митко,няма за какво да съжаляваш!Лично за мен идеята е много по-важна...а в случая твоята е,както обичам да казвам..."много моя"
Поздравче -
Мите, на мен ми хареса! 6 ^^
-
Съжалявам че не ви хареса
-
Явно Тома не е забелязал...
И първите две строфи не са еднакви - стихове -2 и 4 са по 14 срички,
а 6 и 8 по 13. -
на мен изключително много ми хареса! Поздрави, Митко!
-
Брилянтно!!!
-
Еее, поздрави, Митко!
-
Добре сине
-
Хм. Самото заглавие е странно и, на пръв поглед, лишено от всякакъв смисъл. Със съжаление читателят открива, че стихът не добавя никаква смислова стойност.
Като структура до трета строфа е написано добре. За съжаление е толкова смислово ощетена - персонификация на дървета, които дружно се борят срещу вятъра? Се борят? С галоп го приближаваха (това вече е хипофикация)?
Самата трета строфа е с необяснимо накъсана ритмика. И определено ощетено ползване на инак богатия български език. Да разбирам, че дърветата умират накрая, с тези сухи клони и тая киша. Голем отпор, нема що.
Баща ни... прати специални поздрави на майка ни от мен. -
"Дърветата умират прави." И горди! Поздрави!
-
Тая Гора да усмири болката и напролет ще се пробуди - светло зелена и уханна!Поздрави, Митко!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Но след като в първите две строфи имаме редуване на дактилни и ,,мъжки,, клаузули, задължаващо е да се изравнява броя на гласните в стиховете.В третата строфа се редуват дактилни и ,,женски,,- тук е възможен компромис, но не и между стих 12-ти и 10-ти.Може 12-ти да е по-къс, ако е равен на всеки четвърти от другите строфи.
Критиката ми няма за цел да те обезкуражи, а да те задължи и амбицира да пишеш по-добре.
Желая ти успех!