Горите съединени се изправяха пред вятъра,
с галоп го приближаваха и нямаше да спрат,
но болката притискаше... и спомниха, че някога
пречупвал е болезнено той голата им плът.
Но този път се бореха без писъци и ревове,
изправени стояха в подредба като в хор,
ръцете си протягаха, извити като жлебове,
готови за защита и готови за отпор.
И писнало им бе от вихри, дето са понасяли,
кората им в смола... сега не можеше да диша,
и клоните са вече само сухи и ръждясали,
а почвата под корените - киша.