May 16, 2007, 10:01 AM
Гостенка
Пусни ме да вляза. Знам, че имаш компания -
самота - много мъжка и мрачна.
Споделил си със нея много скрити страдания
и си я слушал до тебе как плаче.
Пусни ме да вляза! Позволи, ако можеш,
да разпръсна аромата на мрака.
Ще седна до теб, ще се опитам да споря,
че не нея до днес си очаквал.
Пусни ме да вляза. Подлудява ме портата,
с петдесет катинара заключена.
Допиваш си глътката. И почти даже борбено
свиваш до синьо юмруците.
самота - много мъжка и мрачна.
Споделил си със нея много скрити страдания
и си я слушал до тебе как плаче.
Пусни ме да вляза! Позволи, ако можеш,
да разпръсна аромата на мрака.
Ще седна до теб, ще се опитам да споря,
че не нея до днес си очаквал.
Пусни ме да вляза. Подлудява ме портата,
с петдесет катинара заключена.
Допиваш си глътката. И почти даже борбено
свиваш до синьо юмруците.
© Вяра All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Ето една жена, която може да промени Света!
-
Просто нямам думи, освен ХУБАВО!
-
Толкова ми хареса, но в последния ред ти се губи римата!
Поздрав!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
