16 may 2007, 10:01

Гостенка 

  Poesía
750 0 3
Пусни ме да вляза. Знам, че имаш компания -
самота - много мъжка и мрачна.
Споделил си със нея много скрити страдания
и си я слушал до тебе как плаче.  

Пусни ме да вляза! Позволи, ако можеш,
да разпръсна аромата на мрака.
Ще седна до теб, ще се опитам да споря,
че не нея до днес си очаквал.  

Пусни ме да вляза. Подлудява ме портата,
с петдесет катинара заключена.
Допиваш си глътката. И почти даже борбено
свиваш до синьо юмруците.

© Вяра Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??