16 мая 2007 г., 10:01

Гостенка 

  Поэзия
749 0 3
Пусни ме да вляза. Знам, че имаш компания -
самота - много мъжка и мрачна.
Споделил си със нея много скрити страдания
и си я слушал до тебе как плаче.  

Пусни ме да вляза! Позволи, ако можеш,
да разпръсна аромата на мрака.
Ще седна до теб, ще се опитам да споря,
че не нея до днес си очаквал.  

Пусни ме да вляза. Подлудява ме портата,
с петдесет катинара заключена.
Допиваш си глътката. И почти даже борбено
свиваш до синьо юмруците.

© Вяра Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??