От кървави балкански камънаци засмуква мляко моят корен.
Посечени от ятагани, гръкляните на моите деди
в безсъниците ми свистят.
Очи на мъртви биволи, очи на мъртви българи подрежда Бог –
и ги държи отворени.
А моите деца звезди броят.
Какви звезди?
Какви звезди?
Не виждате ли как
пълчища от безкрайни мъртъвци превалят залеза –
към мене си проправят път?
Не виждате ли как все някой друг свирнята на хорото ни реди? ...