От кървави балкански камънаци засмуква мляко моят корен.
Посечени от ятагани, гръкляните на моите деди
в безсъниците ми свистят.
Очи на мъртви биволи, очи на мъртви българи подрежда Бог –
и ги държи отворени.
А моите деца звезди броят.
Какви звезди?
Какви звезди?
Не виждате ли как
пълчища от безкрайни мъртъвци превалят залеза –
към мене си проправят път?
Не виждате ли как все някой друг свирнята на хорото ни реди? ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.