Jan 23, 2020, 12:04 PM

Гранично 

  Poetry » Phylosophy
870 0 0

 

Екстаз, граничещ с лудост и безвремие,

преди да се разпукне в стих.

Нещата са по- ясни и поименни,

изтляват като утринен светлик.

 

В колона думите прегазват сетивата

да пият сок от извора им чист.

Далече някъде – отвъд и синевата

Душата научава нов език.

 

И рее се на воля и щастливо,

свободна да открива чудеса.

Безбройни, колкото ми стига

да скоча в бездната и продължа.

 

© Христина Комаревска All rights reserved.

Произведението е включено в:
  1469 
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??