23.01.2020 г., 12:04 ч.

Гранично 

  Поезия » Философска
996 0 0
Екстаз, граничещ с лудост и безвремие,
преди да се разпукне в стих.
Нещата са по- ясни и поименни,
изтляват като утринен светлик.
В колона думите прегазват сетивата
да пият сок от извора им чист.
Далече някъде – отвъд и синевата
Душата научава нов език.
И рее се на воля и щастливо,
свободна да открива чудеса.
Безбройни, колкото ми стига
да скоча в бездната и продължа.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христина Комаревска Всички права запазени

Произведението е включено в:
Предложения
  • Тя дълго бе рисувала цветя - в следобеди, в съмнения и зими. (Съмнението е въпрос на тишина и някакв...
  • Моя лоша любов, пощади ме. Не убивай момчето у мен. То единствено тебе си има. И без теб няма нощ, н...
  • Как ухае на дюли живота и все още е синьо-зелен, вкус на лято и есенна болка, сладка круша сред двор...

Още произведения »