Екстаз, граничещ с лудост и безвремие,
преди да се разпукне в стих.
Нещата са по- ясни и поименни,
изтляват като утринен светлик.
В колона думите прегазват сетивата
да пият сок от извора им чист.
Далече някъде – отвъд и синевата
Душата научава нов език.
И рее се на воля и щастливо,
свободна да открива чудеса.
Безбройни, колкото ми стига
да скоча в бездната и продължа.