Стихна вятърът в косата ми,
гробището опустя
и по лицето ми изпито
сълза едничка се разля...
Обърнах се към хоризонта,
слънцето над кръстове залезе,
а аз с надежда безприютна
от гроба чаках някой да излезе.
Приличаше на восъчна фигурка,
завит със цветя и късчета вечност.
На децата си аз ще разкажа
за една неизчерпаема, мъжка човечност. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up