~iSkRiCa~ (Свобода)
99 141
7.11.2008 г., 13:18 ч.

Гробището опустя 

  Поезия
742 0 6
Стихна вятърът в косата ми,
гробището опустя
и по лицето ми изпито
сълза едничка се разля...

Обърнах се към хоризонта,
слънцето над кръстове залезе,
а аз с надежда безприютна
от гроба чаках някой да излезе.

Приличаше на восъчна фигурка,
завит със цветя и късчета вечност.
На децата си аз ще разкажа
за една неизчерпаема, мъжка човечност.

Най-сетне беше тихо,
в своята болка сама,
със спомените си утолила
копнежа по една безумно "моя" душа.

Ръцете ми трепереха,
в изсъхналите рози се оплетох,
очите те намериха
и дланите си молитвено сплетох.

18.12.2007
 

© Свобода Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??