Стихна вятърът в косата ми,
гробището опустя
и по лицето ми изпито
сълза едничка се разля...
Обърнах се към хоризонта,
слънцето над кръстове залезе,
а аз с надежда безприютна
от гроба чаках някой да излезе.
Приличаше на восъчна фигурка,
завит със цветя и късчета вечност.
На децата си аз ще разкажа
за една неизчерпаема, мъжка човечност. ...