Гръм

Nov 26, 2008, 11:02 AM

Poetry » Love

473 0 3

ГРЪМ

Светкавица в мрака потъна,
небето отворено зее.
Отдолу трева ни препъна,
поиска да легнем на нея.

В зениците искри проблясват,
замеряни с гръм - светлина!
И води ни пътека тясна -
незнайно във коя страна.

Устни страхливо се сливат,
отпили кипящата страст.
Притихнали. Тайно щастливи -
ние слушаме гръмотевичен глас.

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

mariniki (Магдалена Костадинова)

2008-11-26T13:39:57+02:00

Хубаво...Мимчик...!
alex_ucho (Алекс учо)

2008-11-26T13:05:36+02:00

Вторият куплет обърква далаверата,иначе е прекрасно-според мене-поздрави!!!
Lilims (Лиляна Стойчева)

2008-11-26T13:02:29+02:00

"Устни страхливо се сливат,
отпили кипящата страст"
Много е красиво.Поздрав!

Гръм

Свързани произведения

Comments

Random works