korsar (Мимо Николов)
526 155
26.11.2008 г., 11:02 ч.

Гръм 

  Поезия » Любовна
471 0 3

ГРЪМ


Светкавица в мрака потъна,
небето отворено зее.
Отдолу трева ни препъна,
поиска да легнем на нея.


В зениците искри проблясват,
замеряни с гръм - светлина!
И води ни пътека тясна -
незнайно във коя страна.


Устни страхливо се сливат,
отпили кипящата страст.
Притихнали. Тайно щастливи -
ние слушаме гръмотевичен глас.

© Мимо Николов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??