korsar (Мимо Николов)
526 155
26 nov 2008, 11:02

Гръм 

  Poesía » De amor
483 0 3

ГРЪМ


Светкавица в мрака потъна,
небето отворено зее.
Отдолу трева ни препъна,
поиска да легнем на нея.


В зениците искри проблясват,
замеряни с гръм - светлина!
И води ни пътека тясна -
незнайно във коя страна.


Устни страхливо се сливат,
отпили кипящата страст.
Притихнали. Тайно щастливи -
ние слушаме гръмотевичен глас.

© Мимо Николов Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??