Гърмен гръмна!
Като стъклен съд, препълнен с гневен газ!
Мрачното ни настояще няма ли да съмне,
след мъчителни години- ей така от раз!
В стъкленото общество,
удавено в безкрайната мътилка,
като уродливо, многоръко същество,
кална, клатеща клоака във чудовищна бутилка
смазва бавно българския ген,
тормозен, мачкан, унижаван,
във пагубна посока ден след ден,
без самостойно аз, а в полумъртвието притежаван! ...