3 jun 2015, 20:22  

Гърмът на Гърмен 

  Poesía » Civil
384 0 0
Гърмен гръмна!
Като стъклен съд, препълнен с гневен газ!
Мрачното ни настояще няма ли да съмне,
след мъчителни години- ей така от раз!
В стъкленото общество,
удавено в безкрайната мътилка,
като уродливо, многоръко същество,
кална, клатеща клоака във чудовищна бутилка
смазва бавно българския ген,
тормозен, мачкан, унижаван,
във пагубна посока ден след ден,
без самостойно аз, а в полумъртвието притежаван! ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитър Христов Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??