Гърмен гръмна!

Като стъклен съд, препълнен с гневен газ!

Мрачното ни настояще няма ли да съмне,

след мъчителни години- ей така от раз!

В стъкленото общество,

удавено в безкрайната мътилка,

като уродливо, многоръко същество,

кална, клатеща клоака във чудовищна бутилка

смазва бавно българския ген,

тормозен, мачкан, унижаван,

във пагубна посока ден след ден,

без самостойно аз, а в полумъртвието притежаван!

Гърмен пръв започна да гърми,

или Катуница повела бе хорото,

управата със жалки кандърми,

повехнал цвят посипва върху злото.

Енергията тлее, но ще лумне,

изкуствени закони няма да я спрат,

срещу помията ще се възправят умни,

и ще се борят кълновете ни да не умрат!

гр. София, 02.06.2015 г.