Jun 14, 2005, 7:56 PM
Хаос
Страдам обезсилена и тръпна.
Болката отвътре ме раздира.
Кървави петна блестят коварно,
безмилостно очите ми изгарят.
В хаоса на мислите изпивам
и последната възможност за живот,
душата ми продънена се слива
с празната надежда да намеря брод.
И в тази въртележка бясна
мъчителни представи ме преследват,
но никога не падам на колене.
Самота единствено ме приютява.
Болката отвътре ме раздира.
Кървави петна блестят коварно,
безмилостно очите ми изгарят.
В хаоса на мислите изпивам
и последната възможност за живот,
душата ми продънена се слива
с празната надежда да намеря брод.
И в тази въртележка бясна
мъчителни представи ме преследват,
но никога не падам на колене.
Самота единствено ме приютява.
© Галя Николова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Поздравления за силния стих, Фабиана, и затова, че никога не падаш на колене! Самотата това си ти, приютила се.
-
Самотата понякога ни дава сили,за толкова много неща...ще намериш брод,зная!!
-
Приютява и ражда красиви стихове Фабиана
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
