Страдам обезсилена и тръпна.
Болката отвътре ме раздира.
Кървави петна блестят коварно,
безмилостно очите ми изгарят.
В хаоса на мислите изпивам
и последната възможност за живот,
душата ми продънена се слива
с празната надежда да намеря брод.
И в тази въртележка бясна
мъчителни представи ме преследват,
но никога не падам на колене.
Самота единствено ме приютява.