Fabiana (Галя Николова)
216 821
14 июн. 2005 г., 19:56

Хаос 

  Поэзия
747 0 3
Страдам обезсилена и тръпна.
Болката отвътре ме раздира.
Кървави петна блестят коварно,
безмилостно очите ми изгарят.

В хаоса на мислите изпивам
и последната възможност за живот,
душата ми продънена се слива
с празната надежда да намеря брод.

И в тази въртележка бясна
мъчителни представи ме преследват,
но никога не падам на колене.
Самота единствено ме приютява.

© Галя Николова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Поздравления за силния стих, Фабиана, и затова, че никога не падаш на колене! Самотата това си ти, приютила се.
  • Самотата понякога ни дава сили,за толкова много неща...ще намериш брод,зная!!
  • Приютява и ражда красиви стихове Фабиана
Предложения
: ??:??