Jun 4, 2021, 10:52 PM

Хармония 

  Poetry » Phylosophy
324 0 0
Една мелодия безспир се лее
със преповтаряща самотност
звукът във вените прониква
с различна певческа грамотност
Сред вълнолом вселенски търся диря
на времето и странностите слепи
опитвам се във тон да хармонирам
със всяка стъпка и безброй промени
Под тежките акорди бури се завихрят
а след дъгата птиците запяват
танго ли, валс ли, всичко ни увлича
след утре нов танц... и така до края ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валя Сотирова All rights reserved.

Random works
: ??:??