4.06.2021 г., 22:52 ч.

Хармония 

  Поезия » Философска
323 0 0
Една мелодия безспир се лее
със преповтаряща самотност
звукът във вените прониква
с различна певческа грамотност
Сред вълнолом вселенски търся диря
на времето и странностите слепи
опитвам се във тон да хармонирам
със всяка стъпка и безброй промени
Под тежките акорди бури се завихрят
а след дъгата птиците запяват
танго ли, валс ли, всичко ни увлича
след утре нов танц... и така до края ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валя Сотирова Всички права запазени

Предложения
: ??:??