Хедонично

Jan 19, 2010, 11:30 AM

Poetry » Phylosophy

767 1 12

Към залеза клонящата земя
навлича в пурпур златната си кожа,
почти се пръскат сините платна
на вятъра, деня подгонил
към хоризонта, чак
до каменните стъпала на ада...
Градът е мъж с одраскана ръка.
Очите му са огнени и страшни.
Край устните до бръчката безумна
пулсират тежките му вени.
Ранени
са фасадите в душата му. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Хедонично

Want to read more?

Random works