Хедонично

19.01.2010 г., 11:30 ч.

Поезия » Философска

772 1 12

Към залеза клонящата земя
навлича в пурпур златната си кожа,
почти се пръскат сините платна
на вятъра, деня подгонил
към хоризонта, чак
до каменните стъпала на ада...
Градът е мъж с одраскана ръка.
Очите му са огнени и страшни.
Край устните до бръчката безумна
пулсират тежките му вени.
Ранени
са фасадите в душата му. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Хедонично

Искате да прочетете повече?

Предложения