19 янв. 2010 г., 11:30

Хедонично 

  Поэзия » Философская
770 1 12
Към залеза клонящата земя
навлича в пурпур златната си кожа,
почти се пръскат сините платна
на вятъра, деня подгонил
към хоризонта, чак
до каменните стъпала на ада...
Градът е мъж с одраскана ръка.
Очите му са огнени и страшни.
Край устните до бръчката безумна
пулсират тежките му вени.
Ранени
са фасадите в душата му. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентина Йотова Все права защищены

Предложения
: ??:??