dragon (Никица Христов)
220 657
Sep 21, 2014, 12:45 AM

Heimweh 

  Poetry
457 0 0

Със спомена живея,

към миналото крача,

дори и да се смея –

това радост не значи.

 

Разбрах, че живот е

сърцето да е вкъщи,

а аз с глас на коте –

и погледът се мръщи.

 

Това, което е далече

най-много се обича,

съдбата ме отвлече,

но сърцето назад тича.

© Никица Христов All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??