Heimweh

21 сент. 2014 г., 00:45

Поэзия

488 0 0

Със спомена живея,
към миналото крача,
дори и да се смея –
това радост не значи.
Разбрах, че живот е
сърцето да е вкъщи,
а аз с глас на коте –
и погледът се мръщи.
Това, което е далече
най-много се обича,
съдбата ме отвлече,
но сърцето назад тича.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Heimweh

Искате да прочетете повече?

Предложения