21 sept 2014, 0:45

Heimweh 

  Poesía
456 0 0

Със спомена живея,

към миналото крача,

дори и да се смея –

това радост не значи.

 

Разбрах, че живот е

сърцето да е вкъщи,

а аз с глас на коте –

и погледът се мръщи.

 

Това, което е далече

най-много се обича,

съдбата ме отвлече,

но сърцето назад тича.

© Никица Христов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??