Хиляда години самота

Nov 6, 2010, 9:28 PM

Poetry » Phylosophy

726 0 1

Привечер, когато завали дъжда,
силуетите на лодките се изкривяват,
ивицата суша, де човешки крак
не стъпва, се превръща в остров...
Тогава на пристана на самотата светлините
мъждукат, сякаш са лъч на светулка,
която Бог ни изпраща
в дългия и неизвестен път към себе си.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Хиляда години самота

Искате да прочетете повече?

Random works