Хиляда години самота

Nov 6, 2010, 9:28 PM

Poetry » Phylosophy

745 0 1

Привечер, когато завали дъжда,
силуетите на лодките се изкривяват,
ивицата суша, де човешки крак
не стъпва, се превръща в остров...
Тогава на пристана на самотата светлините
мъждукат, сякаш са лъч на светулка,
която Бог ни изпраща
в дългия и неизвестен път към себе си.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Хиляда години самота

Want to read more?

Random works