Bardejov (Янко)
142 94
6 нояб. 2010 г., 21:28

Хиляда години самота 

  Поэзия » Философская
684 0 1

 

 

                     Привечер, когато завали дъжда,

                     силуетите на лодките се изкривяват,

                     ивицата суша, де човешки крак

                     не стъпва, се превръща в остров...

 

                     Тогава на пристана на самотата светлините

                      мъждукат, сякаш са лъч на светулка,

                      която Бог ни изпраща

                      в дългия и неизвестен път към себе си.

© Янко Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Труден е пътят на себе откриването. Поздравления за този наистина философски стих! Учудвам се, че никой не коментира.
Предложения
: ??:??